Отрязах ли си
късче от небе
или по навик съм
сънувала, че падам
и тъпа болка
в костите краде
илюзията, че ще бъда
вечно млада?!
Луната в клоните
на вишната плете
прозрачни нишки-
паяжинки фини.
Дали сърцето ми
наивно ще вплете...
А казват старите,
че всичко ще ни мине.
Дали минава или пък
дамгосва кръст
на челото на
нашата невяра,
за да го носим чак до
сетната си пръст?!
История, която
се повтаря.
Няма коментари:
Публикуване на коментар