Невернико Тома,
ела на вино!
По чаша да налеем -
черна жар.
И гъсто,
и омайно.
Нямо кино
е моят див живот.
Без дим пожар.
Редуват се
комедии и драми,
а глас не мога,
глас да извися
и гледам мълчаливо.
Смисъл няма
да се опитвам
да го променя.
Че вярата отдавна
ме заряза,
от чаша пукната
налятото тече
и вехнат чувствата
във старата ми ваза.
Сърцето ми е
облачно небе.
Невернико Тома,
ти ме разбираш.
Съвет, когато
се напием двама дай,
че свежий ум
от болка корозира
и само замъглен
той вижда рай.
