неделя, 2 март 2014 г.

Аритмия



Часовник без стрелки
е тишината,
а времето не спира
и тежи
в предчувствия.
Рисувам по стената
прозорец и врата.
За малко спри,
ръката си ми дай,
не питай нищо,
до челото си да я сложа-
тъй, за миг,
да спре пожара в мен,
превръщащ в пепелища
градено толкова години,
с горък вик в небето
на душата ми се блъскат
ранени патици- дивачки,
без вина прокудени
да скитат - слаби, мръсни
и все да търсят
пътя към дома.
Стрелка отчупена
забита в дързостта ми
присмива се, че падат
час по час минутите
и губя ги. Пияна
зора на прага ляга.
Счупи нещо... Храаааас!