С Тома на чашка

Невернико Тома,
ела на вино!
По чаша да налеем -
черна жар.
И гъсто,
и омайно.
Нямо кино
е моят див живот.
Без дим пожар.
Редуват се
комедии и драми,
а глас не мога,
глас да извися
и гледам мълчаливо.
Смисъл няма
да се опитвам
да го променя.
Че вярата отдавна
ме заряза,
от чаша пукната
налятото тече
и вехнат чувствата
във старата ми ваза.
Сърцето ми е
облачно небе.
Невернико Тома,
ти ме разбираш.
Съвет, когато
се напием двама дай,
че свежий ум
от болка корозира
и само замъглен
той вижда рай.

Лунатично

Отрязах ли си

късче от небе

или по навик съм

сънувала, че падам

и тъпа болка

в костите краде

илюзията, че ще бъда

вечно млада?!

Луната в клоните

на вишната плете

прозрачни нишки-

паяжинки фини.

Дали сърцето ми

наивно ще вплете...

А казват старите,

че всичко ще ни мине.

Дали минава или пък

дамгосва кръст

на челото на

нашата невяра,

за да го носим чак до

сетната си пръст?!

История, която

се повтаря.

Отчаяните пият без мезе

В огледало на еленово око
суетно се оглежда Празнотата,
еленова глава -
трофей на суета
безчувствено ме зяпа от стената.
Когато не върви, какво пък - шанс!
Дайкири ягодово рано преди пладне
и две - три каруцарски.... -
тъй в аванс,
преди надеждата
съвсем да ми пропадне.
Неволята е страшен помагач,
но май се запиля (къде?! - кой знае...).
Е, няма да се стигне чак до плач.
Душите голи са, щом стигнат горе в рая,
така че всичкото нетрайно в този свят
по дяволите да върви - на кой му пука!
Като в танго - две стъпки съм назад,
препъвам се...
Живот човешки - мъъъъъка.